|
През изминалата 2005 г. нееднократно се повдигаше въпросът за необходимостта от синдикални функции и действия от страна на Гилдията на телевизионните оператори; дискусията се пренесе отчасти и тук, във форума.
Като инициатор на създаването на нашето сдружение, аз се чувствам отговорен за придобиването му на статут на сериозна професионална браншова организация. Защитата на живота, здравето, интересите и правата на телевизионния оператор е благородно дело, но не съм сигурен дали е по силите единствено на нашето сдружение, което съществува само от една година. И все пак, началото на организираната гилдия на операторите беше поставено и мисля, че е време на заявим своето присъствие и да предприемем конкретни стъпки в посока:
1. Дефиниране на длъжността "Телевизионен камера-оператор" и разделянето (диференцирането й) от останалите сродни длъжности (кинооператор, звукооператор, асистент-оператор, киномеханик и други, включени в една обща група в трети клас на Националния класификатор на длъжностите). Тъй като професията ни е строго специфична, това налага рязкото разграничение от останалите - в противен случай се слага началото на едно размиване на понятията, липса на конкретика и оттам - нецеленасочени действия с нисък КПД (коефициент на полезно действие).
2. Искане за преразглеждане на статута на професията и длъжността "Телевизионен камера-оператор" от гледна точка на трудово-правните привилегии - искане за установяването на преференциални условия за по-ранно от досегашното (и възмездно) пенсиониране, искане за определянето на минимален праг на заплащането на труда по тази длъжност, и др.
За изработването на целенасочена стратегия, се допитах до някои сродни браншови организации (Сдружение на българските фоторепортери и една голяма група тв-оператори с вътрешнокорпоративна представителност от синдикален тип), след което решихме да депозираме в началото на 2006 г. до Министъра на труда и социалната политика (Емилия Масларова) две мотивирани становища - за телевизионните камера-оператори и за фоторепортерите - отново спецификата на двете професии не позволява да се подходи "сумарно".
Напълно убеден съм, че в текста на становището, отнасящо се до нашата професия, който подготвих, могат да се добавят или отстранят много пунктове, но стремежът е за краткост (до 2 страници) и изчерпателност. Обръщам се с молба до всички колеги да вземат отношение по становището и да го изразят тук, в този форум, да дебатираме текста до окончателния му вариант, защото това ще е представителното ни мнение и искания, представени на възможно най-високо ниво в държавната структура! Нелепо ще е да обсъждаме резултата пост-фактум, да критикуваме и мърморим, когато вече ще е късно. Интересът е на всички ни, нека видим какво можем заедно, а не само да се оплакваме помежду си за условията на работа, заплащане и т.н.
Ето и текста на становището, неокончателен и неформатиран:
До
Министър Емилия Масларова
Министерство на труда и социалната политика
гр. София, РБългария
ОБОСНОВКА
за
искане за някои промени в статута, дефиниране и регламентиране на професията “Телевизионен камера-оператор”
в трудово-правното законодателство на РБългария
от Гилдия на телевизионните оператори в България
1. Дефиниране понятието “Телевизионен камера-оператор” (Национален класификатор на длъжностите, Код на длъжността: 3131-3012), диференциране от останалите длъжности от НКД Клас 3 “Техници и други приложни специалисти” (Подклас 31, Група 313, Единична група 3131) и причисляването на тази длъжност към НКД, Клас 2 “Аналитични специалисти” (Подклас 24, Група 245, Единична група 2455)
- В смисъла на понятието “Телевизионен камера-оператор” са включени онези телевизионни специалисти, чиято дейност е свързана с боравенето със студийни и/или репортажни видеокамери, както и с други аксесоари и спомагателна техника, за целите на пряко излъчване или запис на репортажи за новини, актуални или периодични предавания, документални или постановъчни филми и други телевизионни / мултимедийни формати. Характеристиката на тази длъжност е диференцирана от длъжностите от НКД от Клас 3, Подклас 31, Група 313, Единична група 3131 (например “Оператор камера кинематография” или “Първи асистент на оператора” и др.). Считаме обаче, че длъжността “Телевизионен камера-оператор” следва да се причисли към Клас 2 “Аналитични специалисти” – Подклас 24, Група 245, Единична група 2455 и да отпадне от класификацията в Клас 3. Освен че е физически оператор на оптическа и електронна видеоапаратура, Телевизионния камера-оператор е и художествено-творчески работник – той пряко съучаства в създаването на аудио-визуални произведения, художествени и документални телевизионни продукции, екранизации и адаптации; съставя работна снимачна книга; развива и защитава визуалната концепция пред режисьора и сценариста и съобразява отделни кадри и сцени с генералното изобразително решение и стилистика; прилага конвенционални и съвременни научни и практически методи; в повечето случаи към задълженията му се включват и задачи по осъществяване на контрол на други специалисти – втори оператор, осветителска бригада, кран-фарт майстори, пиротехници, специалисти по специални и комбинирани снимки, аудиотехници, гримьори, декоратори, монтажисти и др.
Като видеожурналист, Телевизионния камера-оператор събира и обработва информация за минали, настоящи и предстоящи събития и участва пряко в изграждането на структурната концепция на репортажа, актуалното предаване или документалния филм, заедно с, а понякога и вместо репортера.
Неслучаен е фактът, че на оператора са присъдени 1/3 от авторските права върху аудиовизуалното произведение, наравно с режисьора и сценариста (Закон за авторското право и сродните му права, Раздел 5, Чл.62, ал. 1).
Всичко това дава основание да считаме за уместно отчисляването на тази длъжност (код длъжност: 3131-3012) от Клас 3 на НКД и причисляването й към Клас 2 (като поддлъжност на основната “Оператор” – код длъжност: 2455-7007).
2. Мотивация за искане на преразглеждане на статута на професията и длъжността “Телевизионен камера-оператор” от гледна точка на трудово-правните привилегии – искане за установяването на преференциални условия за по-ранно и възмездно пенсиониране, на минимална работна заплата и/или ставка, и за отпадането на длъжността от списъка с категории работници и служители на ненормирано работно време, който се определя от Министъра на труда и социалната политика, според Чл. 139, ал. 5, Глава 7, Раздел 1 на Кодекса на труда
От друга страна на изложеното по-горе, изпълняването на задълженията по професията на Телевизионния камера-оператор е съпътствано от редица неблагоприятни условия на труд, понякога застрашаващи здравето и дори живота на работника, например:
- специфичен риск при заснемането на репортажи с криминален характер, масови безредици, конфликти на етническа и друга основа, инциденти, наводнения, пожари, катастрофи
- висока степен на стрес и психологическо натоварване, предизвикани от динамиката на работата, постоянно променяща се околна среда, вземането на отговорни решения, опазване на скъпоструващото професионално оборудване и други външни непредвидени фактори
- голямо физическо натоварване (дълги пешеходни преходи, бягане, приклякане; продължително правостоене на място, например в студио – всичко това, съпроводено с носенето на цялото необходимо техническо оборудване, често надхвърлящо 20-25 кг)
- честа и продължителна работа в неблагоприятни и сурови метеорологични условия
- липса на редовно хранене, задържане на физиологични нужди, дори задържане на естественото дишане по време на снимане, като специфична техника за елиминиране на нежелани движения в кадъра
- ненормираното работно време, в условията на които работи Телевизионния камера-оператор, се налага поради спецификата на събитията (например новините) и производствения процес на медията. Това обаче се явява главна причина например за системен недостиг на сън, поради чести нарушения на регламентираните в Кодекса на труда задължителни междудневни и седмични почивки.
По всеобщо мнение на работниците, упражняващи тази длъжност, лекарските прегледи твърде често установяват заболявания в опорно-двигателния апарат, поради ежедневното пренасяне на тежкото техническо оборудване (гръбначни изкривявания с техните последици, ревматизъм, артрит, дископатия); очни заболявания, предизвикани от ежедневната и често пъти непрекъсната работа с оптикоелектронни и излъчващи прибори – окуляр, визьор, монитори, мощни осветителни уреди (късогледство, далегогледство, астигматизъм, блефарити и конюктивити), и др. заболявания.
Дата, гр. София
...
 |
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
[/b]