? написа:
Imam edno predlozenie:
Zashto gildiata da ne izpalniava sindikalni funkcii kato naprimer da sadeistva za minimalna rabotna stavka na operatorite i drugi takiva- kakto e po sveta naprimer

Уважаеми нерегистриран колега "?",
Вашият въпрос-предложение е важен, задаван ми е доста пъти от колеги и сме го обсъждали в неформални разговори.
Сдружението ни е професионална доброволна организация с нестопанска (идеална) цел, според изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Целите, които сме обявили и публикували в Устава на сдружението ни (прочетете го!), отговарят на нормите в ЗЮЛНЦ. Ние не сме синдикална организация или НПО (неправителствена организация, финансирана "отвън"), въпреки че имаме отношение към някои правни въпроси, свързани с изпълнението на служебните задължения на оператора като такъв. Синдикатите са браншови обединения, които водят социалния диалог с изпълнителната и законодателната власт. Така е в някои държави (повечето, всъщност). В България засега, социален диалог на браншово ниво не съществува, по причини, за които всеки от нас (вас) има наблюдения и собствени изводи. Една от тези причини е частния сектор. Частникът-работодател води трудово-правния диалог с работника-служител по три начина: трудов договор, граждански договор, устно споразумение. В същото време, в частния сектор съществува (или поне се опитва да съществува) т.нар. "конкуренция", която от своя страна обезсмисля по презумпция каквато и да било форма на браншови обединения (от синдикален тип).
Това е известно на всеки, не казвам нищо ново, нали?
Що се отнася до "minimalna rabotna stavka na operatorite".
Това е утопия. Поне засега, а вероятно и за идното десетилетие.
Ще се радвам много, ако някой може да ми докаже, че не съм прав.
Не е ли под въпрос увеличението на минималната работна заплата в България с 20-ина лева за 2006 г., заради която министър Масларова скара коалиционните партньори? Какво да очакваме пък на ниво - браншови споразумения? Можете сами да си представите - нищо!
Всичко отново опира до частния работодател. Ако Вие, колега, успеете да се договорите още в момента на кандидатстването Ви като оператор в частната телевизия (или филмова, рекламна или друга частна компания) за Вашето трудово възнаграждение - това е Вашата работна ставка. Разбира се, по-късно отново можете да се опитате да се договорите за някакво евентуално увеличение, но резултатът от това е малко съмнителен. Просто "диалогът" се води на това ниво - работодател-служител. Слагаме думата в кавички, защото във всички случаи тя е с условен смисъл - или приемате да работите за предлаганата заплата, или просто не работите за този работодател.
Нека си
представим какво би означавало ние да сме синдикат на операторите:
1. Вие ставате наш член, плащате членски внос и т.н.
2. Кандидатствате като тв-оператор в частната телевизия "Х"
3. Там Ви предлагат заплата от 250 лв./месец. При положение например, че нашия синдикат е договорил с правителството минимална работна ставка от 2.50 лв./час, което е 400 лв./месец при 8-часов нормиран работен ден, излиза, че синдикатът трябва да реагира във Вашия случай.
4. Синдикатът на операторите реагира: следват мероприятия като телефонни обаждания, писма, имейли, насрочване на среща.
5. Резултатите от срещата (ако изобщо тя се състои!) биха могли да са следните, например:
А) работодателят-частник от телевизия "Х" признава, че в конкретната ситуация с Вас е в нарушение и веднага коригира възнаграждението на 400 лв. (минималното, на което е готов за момента) - това е идеалния, утопичен вариант
Б) работодателят отказва да признае ситуацията, заявява, че е в ущърб за него и категорично отказва по-нататъшни преговори, Вас не Ви взима на работа, а след това проверява в нашата страница списъка с членовете и уволнява тези оператори, които работят при него и са членове на синдиката (под различен претекст - неспазване вътрешния ред, съкращения в щата или бюджета и т.н.)
Има и други варианти, естествено, но те основно се свеждат малко или много до тези два.
Не мислите ли, че в действителността ще се случва Вариант Б?
Тогава какво - ще се позовем на "браншовото споразумение" ли? Което ще се прилага и спазва? Или ще платим на адвокат, за да заведем служебно дело? Което ще спечелим, тъй като правото е на страната на синдиката?
Имате ли отговор на тези въпроси?
Аз имам, обаче те няма да Ви харесат...